13Декември2017

Balkan Adventure

Вие сте тук:Home Експедиции Разказ

Разказ

НОВИ ЧАСТИ В МАЧАНОВ ТРАП

Разказ на един от участниците в експедиция Здравковец 2010:

На 6 януари, както се бяхме уговорили със Светльо, тръгнахме към с. Здравковец, за да се включим в експедицията там. Времето в този ден ни изненада с 15 см сняг, който падна само за часове, но нищо не можеше да ни спре. Сякаш нещо ни подсказваше, че там в малкото селце, забутано някъде в широтата на плато „Витата стена“ и дълги години чоплено от спелеоложката общност, ще се случи нещо грандиозно. Като по часовник аз от Пловдив, а Светльо от София бяхме там в една и съща минута без никакви уговорки.

Още с влизането, Чеми ни зарадва с новината, че са успели да разбият тесняк, който води до заличка с малки отвесчета в края, зад които не беще стъпвал човешки крак. На следващия ден Любо, Жеко, Светльо и аз трябваше да вкараме въжета и да проучим нататък. Чули за новината вечерта дойдоха пещерняци от севлиевския клуб Витен, които 8 години са копали с надеждата да заобиколят сифона. Оставало им е съвсем малко но надеждите някак са охладнели след дългите години безрезултатно копане.

На сутринта влязохме с трептящи от надежда сърца. Излазихме 300м тесняци, сякаш не ги усетихме. Нямахме търпение да видим това, което никой не беше виждал. Преминахме през забоя. Там Светльо видя малко зор и много се ядоса и като хвана „аварииката“ 8кг чук, направо му разказа играта на тесняка. През това време аз и Жеко извлачихме багажа до отвесите и започнахме екипиране на първия. Намирахме се в огромен блокаж с ужасно лепкава кал. След като се спуснахме се озовахме в заличка която по късно нарекохме Блокажна в дъното на която зееше дупка поредното отвесче, но с тесняче на входа. Калта „Гняста“ беше ужасна. Толкова лепкава и мазна че ботушите ни се събуваха, а за десандьора да не говоря - приличаше на салам от глина, който мачкаш за да намериш кнопката за отваряне. Поразчукахме тесняка, пуснахме въженцето и с нетърпение Любо се затъпка там а след няма и минута от вътре се чу супер радостен вик „Ияху йес“ Бързо се изнизахме всички с нетърпение надолу, а там под блокажна заличка, от която се отваря широка и ~12 м дълбока диаклаза цялата обляна от красиви натеци калцитни козирки под които сталактити. По-късно нарекохме залата „Еуфория“. Преминахме я на камина (не го правете изключително опасно е) и достигнахме до дъното и, където зееше вертикална цепка от която се чуваще грохота на водата ааааа :). Еуфорията беще пълна. Надолу имаще някакви си двайстина метра до ГОЛЯМАТА ВОДА. Имайки предвид съвсем различната температура влажност и силни течения всички осъзнахме че вече не сме в пещерата Мачанов трап. Долу течеше голяма река, а по нея какво ли ни чакаше. Бързо екипирахме и се спуснахме надолу . Там стъпвайки на земята лично аз веднага тръгнах да видя от къде идва този грохот. Озовах се пред голям еврозионен котел с диаметър около 2 м, в който падаше водопад от ръба на синтров праг, а над него езерце. Дъното на еврозиониия котел не се виждаше, явно е много дълбок. В този момент чух пак радостен възглас. Върнах се и тръгнах нататък. Там Любо не снемаше поглед от 20 метрова драперия спускаща се от там където не се виждаше нищо, а отдолу огромни сталагмити снежно бели като бели мечки. Зад тях натек които е на едри кристали проблясващи като звезди. Загасих челника, а другия намалихме - светеха като звездно небе. Вляво езерце с захарни кристали, а над тях чашкообразни сталагмити с форма на цвете. Синтровата кора по ръба на езерцето с нежни багри и ивици с невероятни цветове. .......и какво ли още не ..... Тръгвайки по реката аз лично, а и останалите, осъзнахме, че сме достигнали колекторите на карстовото плато. Характерът на галериите се промени. Срещу течението се развива в речен меандър с притоци от всякъде, езеро с 8м водопад сухи галерии и втори етаж големи обеми във височина. След езерото след още около 50 м рязко се променя съставаът на скалите. Там пещерата продължава в не много висока галерия без вторични образувания, но пак така красива. Ръбести остри гребени, скални мостчета и дълбоки меандри...

По течението след преминаването над огромни блокажи продължава в меандри около половин километър след което преминава в прагове и водопади за екипирането на които ни се изчерпа всичкия инвентар. Системата продължава мощно надолу и вероятно доста километри. Като прибавим и притоците и сухите разклонения. Май се очертава доста работа за спелеоложката общност.

11.01.10

Лъчезар Ковачев